Параход “Взрив”

История на създаването

Корабът работи влекач на Дунава и последователно сменя няколко собственика, като носи имената “Юлия” и “Екатерина”. Купен е от руското правителство през април 1877 г. за нуждите на Дунавската флотилия и е зачислен в списъците й под името “Взрив”. По време на войната е използван като влекач, минен заградител, военен транспорт и кораб-база за минните катери.

Модернизации

През 1881 г. военното командване изпраща кораба на ремонт в будапещенската корабостроителница “Шьонихен”. Там е ремонтиран фундамента за парната машина, двата котела са заменени с един, а колелата с нови. Подменена е палубата на кораба, ремонтирани са долапите и фалшборда.

Тактико - технически данни на параход “Взрив”

Водоизместване:

стандартно - 250 т.

пълно - ? т.

Размери:

дължина - 33 м / максимална/

широчина - 6 м

газене – 1,2 м

Енергетична установка:

1 парна машина, 2 парни котела; 60 к. с.

Скорост : 8,1 възела

Далечина на плаване : ? морски мили / ? възела

Количество на горивото : 5 т въглища

Екипаж : 26 човека

Служба

Предаден на българското правителство на 01.08.1879 г. През 1881 г. преминава модернизация в корабостроителницата “Шьонихен”. По време на Сръбско-Българската война корабът прави 10 рейса от Русе до Никопол, Оряхово, Лом и Арчар за доставяне на войските в северозападна България подкрепления, продоволствие и боеприпаси. На 17.05.1887 г. корабът е преименуван на “Асен”. На 30.06.1891 г. корабът е заличен от списъците на Флотилията като негоден и корпусът и механизмите са използвани за построяването на ветроход със стъкмяване по тип “бригантина”.

Бригантина “Асен”

История на създаването

Корабът е преустроен от корпусът на колесния параход “Асен” (бивш “Взрив”) през 1891 г. във Флотски арсенал – Русе. Механизмите на парахода са били извадени, а корпусът изваден на брега и ремонтиран основно. Корабът получава ветрилно стъкмяване на бригантина. Цената на цялото преустройство е изчислена на 29 356 лв.

Бригантина “Асен” през 1892 г.

Тактико - технически данни на бригантина “Асен”

Водоизместване:

стандартно - 250 т.

пълно - ? т.

Размери:

дължина - 38 м / максимална/

широчина - 6 м

газене – 2,6 м

Скорост : възела

Далечина на плаване : морски мили / възела

Екипаж : 22 човека екипаж и 35 практиканти

Служба

Корабът е преведен на Черно море и е използван като учебен. Поради износването на корпуса през 1903 г. той е изваден от списъците на Морската част и е направен опит да бъде прехвърлен отново на река Дунав. До Сулина корабът е влачен на буксир от крайцера “Надежда”, а от там го поема колесния параход “Александър I”. На 11.11.1903 г. корабът пристига в Русе, като е зачислен в списъците на Дунавската флотилия. През 1904 г. е заличен от списъците на Флотилията и бракуван, като преди това са свалени годните за използване части на корпуса.